През 1981 година, роденият в Дания барабанист Ларс Улрих пуска обява в калифорнийското списание Рисайклър (The Recycler), в която търси желаещи музиканти за сформирането на рок група. Първи на идеята откликва китариститът Джеймс Хетфийлд, като още след първия разговор помежду им се оказва, че музикалните им идеи и интереси се препокриват напълно. Двамата записват първото си демо парче, в което Джеймс пее, свири на китара и на бас. Впоследствие към тях се присъединява втори китарист — Дейв Мъстейн, а малко по-късно старият приятел на Хетфийлд и бивш член на предната му група Рон Макговни на бас китарата, който скоро след това е заменен от Клиф Бъртън, след като Хетфийлд и Улрих остават силно впечатлени от стила му на свирене и сценично поведение след случайно посещение на концерт на неговата група. Интересна е историята на името на бандата, което всъщост Ларс Улрих „открадва“ от метъл промоутъра Рон Квинтана при съвместната им работа по избора на заглавие за ново метъл списание. Квинтана предлага списанието да бъде кръстено „Металика“, но Улрих дава друго предложение и запазва името „Металика“ за своята група. В началото Металика се изявява като откриваща група на Ози Озбърн, свиреща музика, повлияна главно от Black Sabbath, Diamond Head, Judas Priest и Thin Lizzy, но прибавяйки много нови елементи към познатото звучене. 1982 бял свят вижда първото дългосвирещо демо „No Life Till Leather“. Малко преди това е записано и първото парче, намерило място в официален студиен албум — „Hit the Lights“. През 1983 година, малко след като материалът за първия студиен албум на Металика е завършен, китаристът Дейв Мъстейн е изгонен от групата, заради прекомерна употреба на алкохол и наркотици и несериозно отношение към репетициите. На негово място идва Кърк Хамет, който дотогава свири в рок групата Exodus. Скоро след това Дейв Мъстейн основава групата Megadeth.
Класически период
В средата на 1983, в състав Хетфийлд, Хамет, Улрих и Бъртън, Металика записват своя първи албум, озаглавен „Kill 'Em All“, който е определян като рождението на траш метъл-а. Звукът е все още суров, а гласът на Хетфийлд като че ли все още недоизваян, но отговарящ на атмосферата в песните, наситени с бързи, галопиращи рифове, скоростни сола и ярост. Това е без съмнение най-тежкият и агресивен метъл албум, издаван до тогава. Басът заема доста по-централна позиция в сравнение с останалите банди и променя напълно представите за използването на този инструмент. Албумът съдържа дори уникален бас-инструментал. Песента-символ на този първи студиен запис на Металика се нарича „Seek and Destroy“, която създава „канони“ в метъл музиката и остава един от емблематичните образци на жанра.
С втория си албум „Ride the Lightning“ Металика, само една година след дебюта си, демонстрират невероятно развитие в музикално и текстово отношение. Композициите са значително по-сложни, лириката по-задълбочена, а Хетфийлд звучи по-сигурно и убедително. Всяка една от песните въвежда по нещо ново и уникално за метъл музиката. Към познатите тежки рифове са прибавени много мелодични пасажи, кратки меланхолии и чисти вокали на места. Този албум включва и първата „балада“ на Металика „Fade to Black“, представяща плавно преливане от един мотив в друг коренно различен, започвайки бавно и мелодично и завършвайки с тежки насечени рифове. "Ride the Lightning" е и първият концептуален албум на Металика.
През 1986 година излиза албумът „Master of Puppets“, включващ осем мрачни и агресивни композиции. Албумът започва и завършва със скоростни траш парчета, а върхът на инструменталната техника е парчето „Orion“, съставено от три части, с многобройни майсторски сола и затрогващи хармонии. Много от феновете на групата, а и мнозинството музикални критици определят този албум като най-добрата творба на Металика за всички времена и един от албумите-емблеми на метъл музиката.
Триумфът на Металика е помрачен от гибелта на басиста Клиф Бъртън същата година, който загива след като бусът, превозващ групата на турне в Швеция катасрофира. Останалите членове на Металика се отървават само със стрес, но Бъртън се озовава затиснат под буса. Групата е в тотален шок, но все пак решава да продължи творческата си дейност, като за целта се присъединява дългогодишният фен на Металика Джейсън Нюстед.
С новия басист през 1988 Металика издават може би най-амбициозния си албум „...And Justice For All“. В него се намира инструментал, посветен на загиналия Клиф Бъртън, съдържащ част от написана от Бъртън лирика на края на парчето. Албумът се отличава със сложността и продължителността на изпълненията (няколко песни достигат продължителност от около 9 минути) и епични текстове. Епосът „One“, написан по антивоенната новела на Далтон Трумбо„Johny Got His Gun“, е първото парче на Металика, сдобило се с видеоклип.
Новата Металика
След този албум следва дълъг преиод на затишие преди да бъде издаден през 1991 едноименният пети албум „Metallica“, известен повече като „Черният албум“, заради изцяло черната си обложка. Много от феновете на Металика са разочаровани от значително по-комерсиално ориентирания звук на албума, чиито песни започват все по-често да се въртят по радиата и телевизията. Музиката е опростена, включени са и две нетипични за Металика балади — „Nothing Else Matters“ и „The Unforgiven“. Този албум спечелва и много нови почитатели, които до този момент не са слушали групата.
След ново продължително затишие Металика издават своя шести студиен албум „Load“ през 1996, който силно се различава като стилистика от по-ранните им творби и разочарова част от старите почитатели. Забелязва се рязка смяна на стила, като яростните рифове и бързи сола са заменени от повече блусарски звучащи китари и значително по мелодични вокали. Много от песните са повлияни от гръндж вълната, властваща по това време на музикалната сцена. Доста от тях се сдобиват с клипове. Визията на групата също е променена, косите са къси, дрехите — стегнати и елегантни.
Стиловата ориентация е продължена и в „Reload“, издаден 1997, включващ останал материал от предшественика си „Load“. „Reload“.
Проекти
В стремежът си да покажат своето майсторство и умения в различните стилове Металика издават двоен албум, изцяло пълен с кавъри на групи вдъхновявали ги през годините. Половината от тях са записани в различни периоди от развитието на групата и издавани в различни EP-та, B-Side-ове и бонус дискове(от „Kill 'Em All“ до „...And Justice For All“), останалата част са новозаписани специално за албума преработки. Макар и интерпретации на чужди произведения, Металика изпълнява по такъв начин песните в албума, че ги кара да звучат като свои собствени.
В период на творческа пасивност Металика издава пореден албум с кавъри, този път на самите себе си. Излезлият през 1999„S&M“ представлява live-албум, записан по време на двата концерта на Металика със Симфоничния оркестър на Сан Франциско през април същата година.
През февруари 2006 групата обявява [1], че Рик Ръбин ще продуцира следващият им албум.
Napster
През 2000 година групата подема офанзива срещу мрежата „Napster“, която разпространява безплатно песни на Металика (и много други изпълнители) в mp3 формат, като се стига дори до съдебен процес.
Рокади
През 2001, точно когато Металика влизат в студио, за да запишат новия си албум, басистът Джейсън Нюстед обявява, че напуска групата и се съсредоточава изцяло върху личния си проект „Echobrain“. Няколко месеца по-късно фронтменът Джеймс Хетфийлд постъпва в клиника за алкохолици и бъдещето на групата е сериозно застрашено. След края на лечението си Хетфийлд се завръща и Металика започва работа по своя нов албум, като бас партиите са изсвирени предимно от продуцента на албума Боб Рок. Записите на албума са завършени, когато към групата се присъединява бившият басист на Suicidal Tendencies и Ози ОзбърнРобърт Трухильо, а по ирония на съдбата присъединилят се към Voivod Джейсън Нюстед свири за Ози Озбърн на фестивала Ozzfest 2003. Същата година новият албум „St. Anger“ е издаден и печели грами за най-добро метъл изпълнение.
* Заб.: Тези песни не фигурират в нито един от албумите на Металика, написани са специално за съответните филми.
Други песни
„53rd And 3rd“ — кавър версия на едноименната песен на Ramones, включена в трибютния албум „We're a Happy Family: A Tribute to the Ramones“, издаден през 2003, както и в компилацията „Big Day Out 2004“.
"Hunger" — съвместно изпълнение на Metallica и Megadeth.
"The Ecstasy of Gold" — кавър версия на едноименната песен на Ennio Morricone,песента е от филма "The Good, the Bad and the Ugly" и както знаят всички фенове концертите на Metallica започват с оригиналната версия.
No leaf Clover - Песен записана и изпълнена за първи път на концерта S&M от 1999 - Human - Песен записана и изпълнена за първи път на концерта S&M от 1999
Трибюти на Металика
Групи
Apocalyptica — четирима фена на Металика и метъл музиката, изпълняващи главно инструментални кавър версии на песни на Металика единствено на виолончела. Имат три издадени албума, като първият от тях е изцяло трибют на Металика, а другите два съдържат и собствени композиции(някои с гост-вокали), както и някои кавъри на други метъл банди.
Beatallica — страничен проект на двама американски музиканти, правещи кавър-пародии на песни на британската група Бийтълс в стил Металика, като комбинират текстове от песни на двете групи.
„Fade to Bluegrass: The Bluegrass Tribute to Metallica“ (2003) — Iron Horse
„Metallica: The Ultimate Tribute Album“ (2004) — компилация от кавъри на песни на Металика, изпълнени някои групи ветерани подвизаващи се в различни стилове
