1995 г. — Айрън Мейдън с вокал Блейз Бейли дават концерт в София.
2000 г. — Планиран е концерт на Мейдън в София с класическия им вокал Брус Дикинсън и билетите са почти разпродадени, когато Яник Герс пада от сцената в Германия, чупи ръка и концертът е отменен. Вместо тях идва групата Мотър Хед.
2007 г., 4 юни — Концерт на Айрън Мейдън в София, на стадион "Локомотив". Подгряващи групи са Ахат и Лорън Харис (дъщеря на Стив Харис ) с бандата си. Концертът се състои пред около 35 000 души.
Пътят от началото да наши дни е дълъг и започва през 1975г, след като басистът Стив Харис напуска старата си група (Smiler), понеже не приемали много от песните, които той пишел. Името му хрумнало, докато гледал адаптация на "Човека с желязната маска" и се сетил за средновековния уред за мъчения.
Харис и китариста Дейв Мъри са хората, които са участвали в групата най-дълго. Съставът на групата е променян общо 12 пъти през 70те години. Тогава те свирели в Лондонския Ийст енд (East End), търсейки постоянния състав на групата. Въпреки, че Мейдън са метъл група повлияна от Лед Цепелин (Led Zeppelin), Дийп Пърпъл (Deep Purple), Куин (Queen), Джудас Прийст (Judas Priest), Блек Сабат (Black Sabbath), Йес (Yes) първоначалното им звучене се приближавало повече до пънка. Оригиналният вокал Пол Дей бил заменен от Денис Уилкок, който бил голям фен на Кис (Kiss) и използвал огънени ефекти, грим и фалшива кръв на сцената. Той бил първото вдъхновение за Еди. Нямало певец, който да притежава певчески способности и присъствие на сцената, за да се развива групата. Това се променило през 1978г, когато Харис и Мъри приели в групата пънк певеца Пол Диано и барабаниста Дог Сампсън.
По това време Мейдън били истинска сензация в Англия. Вече свирели от три години, но все още не били записали музиката си. В навечерието на 1978г, бандата записала един от най-известните демо записи в историята на хард рока - The Soundhouse Tapes. Само с четири песни групата продала пет хиляди копия само за няколко седмици, след това оригиналите стрували хиляди долари (до пре-издаването през 1996 г.). Две от парчетата ("Prowler" и "Iron Maiden")стигнали първо място в Английските метъл класации. Първота им появяване в албум било в компилацията Metal for Muthas излезнал през 1980 г. съдържащ две по-ранни версии на "Sanctuary" и "Wrathchild".
В групата се присъединявали различни китаристи към Мъри. Това приключило с пристигането на Денис Стратън. Групата искала да подпише с Ейдриън Смит, но той отказал понеже пеел и свирел със собствената си група. Стратън довел със себе си и нов барабанист - Клив Бър. В този състав групата влезнала в звукозаписното студио, след като подписали договор с EMI през ноември 1979г, който продължава и до сега.
Първоначален Успех
Невероятния "Iron Maiden" излиза през 1980 г. и е абсолютен успех сред феновете и критиката. След този албум групата става един от основните представители на Новата Вълна на Британския Хеви Метъл (New Wave of British Heavy Metal). Групата откривала турнето на Kiss (Unmasced Tour) и отделни концерти на Judas Priest. След турнето с Kiss, Денис Стратън бил изгонен от групата поради творчески различия, а на негово място дошъл Ейдриън Смит.
Той внесъл по-остър и тежък звук в групата, който бил напълно различен от бавното, блус звучене на Мъри. Една от запазените марки на групата е "двойната водеща китара", въведена от Тин Лизи и Уисшбоун Аш и доразвита от Джудас Прийст и Мейдън.
През 1981 г. излиза втория албум на групата - "Killers". Той съдържал отдавна написани парчета, които не били включени в първия албум. Само две песни написани специално за албум (едноименното парче и "Murders in the Rue Morgue").
Както много други групи, така и Мейдън пиели много алкохол в ранните си дни. За сметка на това рядко употребявали наркотици, а Стив Харис твърди, че никога не е опитвал. Изключение прави само Пол Диано, който демонстрирал изключително саморазрушително държание най-вече поради употребата на кокаин. Изпълненията му започнали да се влошават, точно когато бандата била на път да пробие в Америка. И така в края на 1981 г. Пол Диано бил заменен от бившия вокалист на SamsonБрус Дикинсън. Легендарният DJ Томи Ванс казал на Дикинсън да не се присъединява към групата — съвет който не бил приет. Дебютният албум на Дикисън с Айрън Мейдън (The Number of the Beast) е считан за класика в хеви метъла. Този албум им донесъл световна популярност и съдържал хитове като „The Number of the Beast“, „Run to the Hills“ и „Hallowed Be Thy Name“. За втори път групата поема на световно турне в САЩ, Канада, Австралия и Япония. Турнето било придружено от много спорове и обвинения от религиозни общества, заклеймявайки Айрън Мейдън като сатанинска група, поради мрачните текстове, които се прдполагало, че са думи на Сатаната. Твърденията се въртели основно около едноименната песен, в която всъщност се говори за лош сън. Членовете на групата се опитали да се защитят казвайки, че става въпрос за един кошмар на Стив Харис, но обвиненията продължили. Дори група християнски активисти изгаряли записи на Мейдън и Ози Озбърн. Тези спорове, за съжаление, са основната причина за стереотипът, че хеви метълът е въплащение на Сатаната. Всъщност повечето от обвиненията са на основата на погрешна интрепретация на текста и страх от агресивната и енергична природа на музиката.
На същото турне, продуцентът на групата Мартин Брич катастрофирал с хора отиващи на църква. Сумата за поправката възлизала на £666, но той отказал да плати.
Невероятния "Iron Maiden" излиза през 1980 г. и е абсолютен успех сред феновете и критиката. След този албум групата става един от основните представители на Новата Вълна на Британския Хеви Метъл (New Wave of British Heavy Metal). Групата откривала турнето на Kiss (Unmasced Tour) и отделни концерти на Judas Priest. След турнето с Kiss, Денис Стратън бил изгонен от групата поради творчески различия, а на негово място дошъл Ейдриън Смит.
Той внесъл по-остър и тежък звук в групата, който бил напълно различен от бавното, блус звучене на Мъри. Една от запазените марки на групата е "двойната водеща китара", въведена от Тин Лизи и Уисшбоун Аш и доразвита от Джудас Прийст и Мейдън.
През 1981 г. излиза втория албум на групата - "Killers". Той съдържал отдавна написани парчета, които не били включени в първия албум. Само две песни написани специално за албум (едноименното парче и "Murders in the Rue Morgue").
Следващия Етап
Както много други групи, така и Мейдън пиели много алкохол в ранните си дни. За сметка на това рядко употребявали наркотици, а Стив Харис твърди, че никога не е опитвал. Изключение прави само Пол Диано, който демонстрирал изключително саморазрушително държание най-вече поради употребата на кокаин. Изпълненията му започнали да се влошават, точно когато бандата била на път да пробие в Америка. И така в края на 1981 г. Пол Диано бил заменен от бившия вокалист на SamsonБрус Дикинсън. Легендарният DJ Томи Ванс казал на Дикинсън да не се присъединява към групата — съвет който не бил приет. Дебютният албум на Дикисън с Айрън Мейдън (The Number of the Beast) е считан за класика в хеви метъла. Този албум им донесъл световна популярност и съдържал хитове като „The Number of the Beast“, „Run to the Hills“ и „Hallowed Be Thy Name“. За втори път групата поема на световно турне в САЩ, Канада, Австралия и Япония. Турнето било придружено от много спорове и обвинения от религиозни общества, заклеймявайки Айрън Мейдън като сатанинска група, поради мрачните текстове, които се прдполагало, че са думи на Сатаната. Твърденията се въртели основно около едноименната песен, в която всъщност се говори за лош сън. Членовете на групата се опитали да се защитят казвайки, че става въпрос за един кошмар на Стив Харис, но обвиненията продължили. Дори група християнски активисти изгаряли записи на Мейдън и Ози Озбърн. Тези спорове, за съжаление, са основната причина за стереотипът, че хеви метълът е въплащение на Сатаната. Всъщност повечето от обвиненията са на основата на погрешна интрепретация на текста и страх от агресивната и енергична природа на музиката.
На същото турне, продуцентът на групата Мартин Брич катастрофирал с хора отиващи на църква. Сумата за поправката възлизала на £666, но той отказал да плати.
Обвиненията в сатанизъм не спрели - имало много спорове за окултното послание в музиката по онова време, което се откривало най-често като се пускал записа на обратно. В албума "Piece of Mind" посланието било поставено преди песента "Stil Life" и било просто шега. Ако пуснете парчето на обратно, ясно ще чуета барабаниста да казва:"Hmm, Hmmm, what ho sed de t'ing wid de t'ree bonce. Don't meddle wid t'ings you don't understand". По-късно, Макбрейн признал, че това е "великото" му впечатление от Иди Амин Дада, което в превод означава:"Защо, казало чудовището с три глави, се бъркате в неща, които не разбирате".
Също така, албумът "Piece of Mind" ги въвлякъл в спор с писателя Франк Хърбърт, понеже групата искала да запише парче кръстено на книгата "Дюн". Не само, че отказал, Хърбърт отказал дори реплики от книгата да се появят като интро към песента. Молбата на Стив Харис била посрещната с острия отговор на агента:"Не. Защото Франк Хърбърт не харесва рок банди, особенно хеви рок банди и особенно банди като Айрън Мейдън". И така песента излиза на бял свят през 1983 г. под името "To Tame a Land".
През 1988 г. групата опитала различен подход към седмият си студиен албум, озаглавен "Seventh Son of a Seventh Son". Това е концептуален албум, разказващ историята на дете с магически способности, по мотиви от книгата "Седмият син" на Орсън Скот Кард. За пръв път групата използва кийборд при записите. Също така групата оглавява фестивалът Монстърс ъф Рок (Monsters of Rock). За да завършат първите си десет години Мейдън издават "The First Ten Years" - поредица от 10 диска и грамофонни плочи.
За пръв път от седем години бандата променя състава си заради напускането на китариста и бек вокала Ейдриън Смит. Бившият китарист на Гилан, Яник Гърс е избран за ново попълнение и с него през 1990 г. издали "No Prayer for the Dying". Този албум връщал групата към по-старото, по-твърдо звучене на групата. Също така Брус Дикинсън започва да експериментира в много от песните, придавайки по-агресивно и тежко звучене от оперния си стил, който бил станал запазената му марка. Въпреки това групата се сдобила с първият си (и единствен до момента) хит сингъл "Bring Your Daughter ... to the Slaughter". Песента държи рекорда за най-бързо изкачване до номер едно и за най-бързо изпадане от класацията - всичко само в растояние на няколко седмици. Първоначално песента била написана и записана от Брус Дикинсън за петия филм от поредицата "Кошмарите на Елм стрийт" (Nightmare on Elm Street).
Преди излизането на "No Prayer for the Dying" Брус Дикинсън офицaлно обявява започването на сoловата си кариера с Яник Герс като китарист. През 1991 г. Дикинсън прави самостоятелно турне и се завръща за записването на албума "Fear of the Dark". Излезнал през 1992 г. албумът се радвал на популярност сред феновете, особенно едноименното парче и "Afraid to Shoot Straingers".
През 1993 г. Брус Дикинсън окончателно напуска груnaта, за да се отдаде на соловата си кариера. Въпреки това Брус се съгласил да остане за едно последно турне и два лайф албума. Първият "A Real Live One" включвал парчета от 1986 г. до 1992 г. и излезнал през март 1993 г. Вторият "A Real Dead One" включвал парчетата от 1975 г. до 1984 г. и излиза след като Дикинсън вече е напуснал групата. Последното му шоу с групата било на 28.08.1993 г. записано и излъчено от ВВС, а след това издадено на видео под името "Raising Hell", кулминацията на което била "смъртта" на Брус в желязна девица (Iron Maiden).
Групата прослушала десетки вокали, между които и Дъги Уайт от Рейнбоу и Джеймс Лабри от Дрийм Тиътър, но те отказали. Най-накрая, през 1994 г. се спрели на Блейз Бейли от Wolfsbane. Той имал съвсем различен стил в старата си група и феновете го приели със смесени чуства. След три годишно мълчание бандата се завръща през 1995 г. с незабравимия "The X Factor". Като цяло той бил по-мрачен, по-дълбокосмислен и по-интроспективен от обикновенно. Главният текстописец Стив Харис преминавал през тежък период в личен план (развод и смъртта на баща му) и това се отразило в музиката му. Албумът започвал с епичното 11-минутно парче "The Sign of the Cross", което според мнозина е класика в жанра. Първият концерт за новия албум бил на 28.09.1995 г. в Йерусалим.
Групата прекарала по-голямата част от 1996 г. в турнета, за да се завърне в студията през 1998г, за да за пише "Virtual XI". За съжаление албумът не съдържа запомнящи се песни. Само "The Clansman" и "Futureal" останали на сцена, а достиженията им в класациите било крайно незадоволително. "Virtual XI" бил първият албум на групата който достигнал продажби от един милион копия - това била смъртната присъда на Бейли.
Отново Заедно
През февруари 1999 г. Бейли напуска групата по взаймно съгласие. Причината за напускането му било незадоволителното представяне на сцената - гласът му не можел да издържи цяло турне на Мейдън. След това груапата обявила завръщането на Брус Дикинсън и Ейдриън Смит. Така се възраждал съставът от 80-те, като в добавка имало и трети китарист - Яник Герс.
Новото Хилядолетие
През 2000 г. нов период започнал за групата с албума "Brave New World". Албумът бил по-дълъг, текстовете включвали мрачни и социални теми и показал прогресив-метъл страната на Мейдън. Групата тръгнала на турне, което приключило през януари2001 г. на прочутия фестивал Rock in Rio, където Мейдън свирили пред повече от 250 000 души.
Прогресив вълната се продължила и в следващия албум - "Dance of Death". Въпреки, че не успя да стане дори златен по продажби в САЩ, той станал платинен в няколко други държави и показал на света, че Айрън Мейдън все още е една от големите групи в хеви метъла. В последствие и двата албума били наречени "Най-добър метъл албум" съответно за 2000 г. и за 2003 г. от Metal-Rules.com.
През 2005 г. групата обявява световното си турне по случай 25 години от излизането на първият си албум и 30 години от основаването на групата. Сингълът "The Number of the Beast" бил преиздаден и се заковал направо на трето място в Британските класации. След това групата тръгва на път за ново турне за DVD-то "The Early Days" с изпълнения главно от периода 1975-1983.
Също така групата свирила на 10-тия Озфест, преди Блек Сабат (от 15 Юли до 20 август 2005). Няколко вечери подред феновете гледат Мейдън вместо Ози Озбърн, който има проблеми с гласа си, като впоследсвие ги замерят с яйца и други предмети. Следва скандал с жената на Ози, в който Мейдън не се представят особено добре. Освен това Мейдън свирили в няколко града, който не били включени в турнето - Квебек, Торонто и Денвър. По време на това турне получили своя звезда на Алеята на Славата в Холивуд.
